Как започна всичко…
Как реших, че искам автомобил? Не беше задача с повишена трудност 
Всеки ден използвам градският транспорт за да отида на работа или да се придвижа до където и да е - чакаш на спирката от 10 до 50 минути в слънце, дъжд или сняг; автобуса се дотътря пълен с вонящи мангали или баби и дядовци които се къпят веднъж годишно с вода и ежедневно със собствената си пот; навън ако е 35 градуса, в автобуса е 45, нито вентилация имат, а камо ли климатици; ако навън вали вътре едва ли е по-различно; маршрутките са още по-зле - ако изобщо ти спре една на всеки пет (и то на спирка!) си е чист късмет; ако нямаш здрави ръце да се гепиш за някаква дръжка още в момента в който се качиш - падаш! шофьорите са бивши земеделци, карали селскостопански продукти цял живот, та сега ли ще се учат да возят хора… а и факта, че почти всяка седмица се сблъсквам с простотиите на БДЖ не може да бъде избегнато… Разписания на влаковете, които дори самите служители не знаят, промени по всяко време и в последният момент, закъсняващи с часове влакове и отново вонящи и крещящи мангали изпълващи купетата способни да скъсат нервите и на ваза. Знам, че доста хора изживяват същото тегло всеки ден и грам не им завиждам! Пожелавам им да успеят да се избавят по някакъв начин!
Е това е! Край!
Надявам се да не се сблъсквам повече с всичко което успях да опиша!
Започна едно ровене по сайтовете, сравнение на характеристики, цени, глупости… Първо беше BMW, след това Renault, след това Honda, като стигнах до Mazda 323F BA вече не можех да продължа! Рекох си Това е! Имах възможност да разгледам и покарам такъв автомобил и директно се влюбих. Започна едно дебнене на обяви в мобиле.бг, въртене на телефони, задаване на въпроси, докато не попаднах на каквото търсех - 1.5 литров двигател, климатик, въздушни възглавници, ABS спирачки и цвят различен от червен, зелен и бял
След няколко опита да си организирам пътуването да я видя и изпробвам въпросната кола от обявата, най-накрая успях. Аз и баща ми, с неговата Лада хванахме пътя. Беше дъждовно и изобщо не беше подходящо за оглед на автомобил - нито боята мога да видя как е, нито дали има ръжда или други подобни детайли. Но мерака си е мерак! Не можех да спя вече и нищо не можеше да ме спре!
Срещнахме се с човека внесъл колата (от Австрия, както може би се досещате). Направих няколко кръгчета, един час се пуля да я оглеждам и единственото което забелязах бяха леко жулнати джанти и липсваща емблема отзад.
Купувам я!
След това цял ден висяне на опашка пред КАТ в Пазарджик. Винаги се чудя, след като има толкова големи опашки и то винаги, защо не отворят по няколко гишета?! Хем повече пари ще правят, хем по-бързо, а и ние няма да чакаме по цял ден и да си губим времето!? Успях! Завинтиха ми номерата в 17:30 - половин час след работното им време!
Прибрах се, ядох и си легнах… ДОВОЛЕН!
